Състояния

Какво представлява и честота

Депресивните състояния се характеризират със специфично нарушение на емоционалното отреагиране, съпроводено от нарушение в общото равнище на активността и жизнения тонус. 

Заедно с тревожните невротични състояния, депресивните състояния са най-честите психични разстройства в първичната здравна мрежа. Счита се, че около 10 души на всеки 100 от общото население преживява депресивно състояние в някаква част от живота си. Вярно е, че половината от случаите са с леки или умерени форми, но дори и при тях има значимо понижаване на качеството на живот. Друг важен факт е, че само част от хората със значим депресивен епизод се обръщат към лекар и още по-малко – към психиатър.

Депресивните разстройства имат тенденция да се повтарят с времето, а средната продължителност на един депресивен епизод без лечение е от 6 до 12 месеца. Голяма част от пациентите се възстановяват напълно след депресивен епизод. Понякога обаче се наблюдава хронично протичане с постоянно наличие на някакви симптоми; това е особено характерно при пациенти в напреднала възраст.

Основни прояви и протичане

На първо място трябва да се подчертае, че депресията не е просто тъжно настроение и тя трябва да се разграничава от скръбта и тъгуването, които са нормални реакции спрямо ситуация на загуба. Освен това депресията трябва да се разграничава от краткотрайните тъжни колебания на настроението, предизвикани от някакъв конкретен повод. Депресивното състояние е нещо повече от това и продължава трайно със седмици и месеци.

Проявите на депресията зависят от вида и тежестта й. Най-общо пациентите са с трайно потиснато и понижено настроение. Те могат да усещат емоционална болка или равнодушие и липса на чувства към всичко. Те често имат преживяването, че са загубили способността си да се радват и да изпитват удоволствие. Понякога изпитват напрежение, нервност и безпокойство. 

Някои от пациентите имат усещане за отслабване на паметта, затруднена концентрация, липса на сили и невъзможност за справяне с каквото и да било. Те загубват или е намалено желанието им да извършват обичайни дейности. Мисленето става песимистично, бъдещето изглежда като пълно с прекомерни трудности или безнадеждно.

Понякога са налице прекомерни и нереалистични самообвинения или изживяване за безполезност или чувство, че са в тежест на близките си. Често пациентите имат понижена самооценка, чувстват се неуверени и неспособни да вземат дори елементарни решения. Понякога има прекомерна загриженост и страх от възможността за наличие на тежко вътрешно заболяване. При по-тежки случаи могат да възникнат идеи, че живота е станал безсмислен.

Повечето от пациентите се оплакват от безсъние, безапетитие, отслабване на тегло. Често се съобщава за тежест в гърдите, топка в стомаха и други неспецифични телесни оплаквания. Нерядко депресивните състояния водят до разстройване на ежедневното функциониране и временна неработоспособност.

Причинни фактори

Причинните фактори при депресивни състояния са същите, както и при тревожните невротични разстройства. Тук играят роля психологични, социални и биологични фактори.

Психологични и социални фактори

Най-често отключваща роля играят стресогенни събития, но не винаги се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват. 

Биологични фактори

Счита се, че при част от пациентите с депресивни състояния има предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.

Медикаментозните методи на лечение с антидепресанти са насочени именно към възстановяване на баланса на тези невромедиаторни системи в мозъка.

Лечение

Съвременното лечение на депресивните състояния включва медикаментозна терапия и/или психотерапия

Генерализираното тревожно разстройство заедно с паническото разстройство съставлява това, което в миналото 

се наричаше страхова невроза. Основна характеристика е преживяването на постоянна и генерализирана 

тревожност, която не е ограничена от определени обстоятелства, обекти или ситуации, а е “свободно плуваща”. 

Най-честите симптоми включват:

• Постоянна нервност, напрегнатост, раздразнителност;
• Прекомерни или нереалистични опасения за бъдещи беди;
• Разнообразни безпокойства за възможни нещастия или болести на близки или на самия пациент;
• Телесни симптоми на тревожност: топка в стомаха или гърлото, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, главоболие, безсъние, нарушен апетит, трудности в концентрацията, умора.
• При хронично протичане състоянието често се съчетава с депресивни прояви, прекомерна употреба на алкохол или злоупотреба с успокоителни средства.

Лечение

Съвременното лечение на генерализираното тревожно разстройство включва медикаментозна и психотерапия.

Агорафобия. Какво представлява?

В съвременната психиатрия понятието агорафобия има по-широко значение. С него се означава вид тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, където не е възможно бързо напускане или излизане, или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на прилошаване или криза. 

Наистина най-често става въпрос за места, свързани с открити и широки пространства като площади, улици, мостове и т.н., откъдето идва и наименованието на състоянието. Могат да се включват пътуване с транспортни средства, летене със самолет, пребиваване сред тълпа от хора, чакане на опашка, влизане в магазини, театри, киносалони и други обществени места.

Счита се, че в повечето случаи агорафобията е следствие и усложнение на развило се преди това паническо разстройство. По-рядко се развива като самостоятелно състояние.

Основни прояви и протичане

Основни симптоми при агорафобията са пристъпи на немотивиран панически страх при попадане в ситуация или пребиваване на място, от където не е възможно бързо напускане или излизане, или връщане у дома. Обичайно собственият дом е най-безопасното място и при някои пациенти интензивността на страха е право пропорционална на отдалечаването от дома. В някои случаи обаче оставането сам вкъщи може също да води до интензивен панически страх.

При различните пациенти ситуациите, които предизвикват пристъпи на страх са различни и могат да включват една или повече от следните места и ситуации:

• минаване през площади, улици, мостове, подлези, надлези, тунели и пр.
• пътуване с транспортни средства, включително летене със самолет
• пребиваване сред тълпа от хора
• влизане в магазини, киносалони, театри и други обществени места и други

Пристъпите на паника при пребиваване на някое от горепосочените места и ситуации се придружава от много на брой неприятни и плашещи телесни усещания – сърцебиене, прескачане на сърцето, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух или задушаване, стягане в гърдите, световъртеж, усещане за нестабилност, изтръпване на крайниците, студени тръпки или горещи вълни, зачервяване, позиви за ходене по малка или голяма нужда, мускулно напрежение, главоболие и други. Тези усещания са телесен израз на интензивния страх и не са признак на телесно заболяване. Въпреки това много от пациентите изпитват страх, че всеки момент могат да припаднат, да получат инфаркт или да загубят контрол над себе си.

Излизането от тези места и ситуации и най-вече прибирането вкъщи води до бързо преминаване на страха. Пациентите са наясно, че страхът им не е мотивиран, но въпреки това не могат да го преодолеят.

Втората основна проява на агорафобията е това, което наричаме “избягващо поведение”. Пациентите започват да избягват местата и ситуациите, които предизвикват страх. В други случаи е необходимо наличието на придружител, за да се осмелят да отидат в плашещата ситуация или пък си избират такъв маршрут, че наблизо да има стоянка на таксита или лечебно заведение. В трети случаи пациентите носят в себе си “подсигуряващи” средства, напр. определено лекарство, винаги зареден мобилен телефон и пр. В най-тежките случаи пациентите не излизат от дома си и това естествено се съпровожда от сериозна житейска промяна, загуба на работа, разстройване на семейното функциониране и т.н.

Агорафобията може да започне по няколко начина. Най-често тя се отключва от предшестващо паническо разстройство. Ако пациентът получи панически пристъп в определена ситуация, той започва да изпитва страх, че при повторно пребиваване в същата или подобна ситуация, пристъпът може да се повтори. Например, ако пациент получи няколко пъти панически пристъпи докато шофира личния си автомобил, той може да започне да изпитва страх всеки път, когато се качва в колата си и даже може да реши, че му е невъзможно повече да шофира, или да се вози в кола. По-нататък този страх може да се пренесе и спрямо пътуване с всякакви транспортни средства и т.н.

В друг случаи агорафобията може да възникне без да се открие някакъв съзнаван отключващ фактор, т.е. да започне като “гръм от ясно небе”.

Без адекватно лечение, агорафобията е с тенденция за хронично протичане. В най-тежките случаи настъпва сериозно разстройване на социалното и професионално функционииране.

Лечение

Съвременното лечение на агорафобията включва медикаментозна терапия и/или психотерапия.

Социална фобия

Социалната фобия е вид тревожно разстройство, чиято основна проява е интензивен страх от това да не се изложим и провалим пред другите хора, или да не бъдем унижени или отхвърлени от околните. Този страх сепоявява, когато сме в някаква социална ситуация, обикновено при общуване, говорене пред публика, хранене на обществено място, изпит, срещи с противоположния пол и др. Страхът се придружава от разнообразни телесни прояви – треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и т.н. Често пациентите са убедени, че тези телесни усещания са основния им проблем. 

Последствието от социалната фобия е избягване на социалните ситуации, които предизвикват страх.

Тревожността при социална фобия се състои от няколко групи прояви:

1. Негативни мисли: (напр. “Ще се проваля”, “Ще кажа нещо глупаво”, “Ще ми се присмеят”, “Ще видят, че пея 

ужасно”, “Ще си помислят, че съм много грозен/грозна”, “Ще блокирам и нищо няма да мога да кажа” и т.н.)

2. Емоционални прояви (тревожност, напрегнатост, страх, паника)

3. Телесни прояви (треперене, изчервяване, изпотяване, повдигане, сърцебиене, заекване и т.н.) …

Свързани със стрес състояния

Тук спадат състояния, дължащи се на стресогенни житейски събития, които в някаква степен нарушават обичайното социално функциониране на индивида и се придружават от прояви като колебания в настроението, потиснатост, тревожност, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, нарушен сън. Известна роля играят и особеностите на личността. Най-честите стресогенни фактори са:

• проблеми или конфликти в работата; загуба на работа или неуспех в бизнеса
• раздяла или развод
• загуба на близки
• криза на средната възраст
• тежки инциденти, тежка болест и други

Основни характеристики на биполярното разстройство са епизоди със значимо нарушение на емоционалното отреагиране, съпроводено от нарушение в общото равнище на активността и жизнения тонус. Епизодите са с тенденция да се повтарят във времето и обичайно продължават от няколко седмици до няколко месеца. В едни случаи се наблюдава повишаване на емоционалното отреагиране и активността (което наричаме маниен епизод), а в други случаи – понижаване (депресивен епизод). В интервалите между епизодите обичайно е налице пълно възстановяване (светли интервали). При всеки пациент епизодите могат да се различават по брой, вид и тежест.

Манийни епизоди

Манийте епизоди се характеризират с немотивирано приповдигнато настроение, понякога с раздразнителност и гневливост; улесняване на мисловните асоциации и ускорен мисловен процес; прекомерно повишена действена активност; прекомерна бодрост и активност и намалена нужда от сън; понякога са налице идеи за повишени способности (мегаломанни идеи). При по-леките случаи състоянието трудно може да се отграничи от обичайното поведение и емоционална реактивност. При по-тежки случаи се наблюдава изразено нарушаване на социалното функциониране, а когато преобладава гневен афект – конфликтност и агресивни прояви.

Депресивни епизоди

Симптомите на депресивен епизод при биполярно разстройство са както при всяко депресивно състояние (виж рубриката “Депресивни разстройства).

Лечение

Лечението на биполярното разстройство включва медикаментозно лечение на болестните епизоди и профилактично поддържащо лечение в светлите интервали. Допълнително могат да се използват и някои психотерапевтични техники.

Анорексия

Основна характеристика на разстройството е преднамерен стремеж към отслабване вследствие на натраплив страх от напълняване и затлъстяване. Най-честите симптоми са:

• Редукция на теглото под нормата; при тежки случаи – ексцесивна редукция на теглото с телесни усложнения;
• Натраплив страх от напълняване с променена представа за собственото тяло;
• Значително ограничаване в приема на храна;
• Повишена физическа активност; предизвикване на повръщания и използване на лаксативни или диуретични медикаменти с цел допълнително отслабване;
• Телесни усложнения: уморяемост и слабост, ниско кръвно налягане, изтъняване на косата, чупливи нокти, липса на менструален цикъл и други;
• Често е налице ниска критичност към състоянието и лошо съдействие за лечение.

Състоянието изисква системен и комплексен терапевтичен подход, включващ специализирана психотерапевтична програма, медикаментозно лечение и лечение на евентуалните телесни усложнения.

Булимия

Основни прояви са повтарящи се пристъпи на преяждане при едновременно наличие на страх от напълняване и чувство за вина, което води до последващи действия за изхвърляне на поетата храна чрез предизвикано повръщане, използване на лаксативни средства или повишена физическа активност. Честите повръщания могат да доведат до електролитен дисбаланс и други телесни усложнения. Понякога разстройството се предхожда от епизод на анорексия. Лечението е психотерапевтично и медикаментозно.