Под това название са известни стотици природни и синтетични наркотични вещества, които имат ефекти, близки до тези на опиума, или по-точно, на неговия основен активен компонент – морфина. Опиатите представляват изкуствени аналози на ендорфините (естествените молекули на щастието в мозъка); по тази причина те предизвикват бърза и силна зависимост. Употребата на думата ”опиати” като синоним на “наркотици въобще” е неправилна и подвеждаща.
Видове опиати
Морфинът се съдържа в опиума и в маковата слама. Опиумът може да се пуши или поглъща , а от маковата слама се прави “чай”. За целите на медицината морфинът се извлича от мака.
Хероинът (диацетат на морфина, диаморфин) е полусинтетично производно, което се получава лесно от морфин и оцетен анхидрид. Още през миналия век хероинът бил предложен за медицинска употреба . Днес огромната част от хероина се произвежда, продава и консумира нелегално. Уличният хероин е твърде нечист и рядко съдържа повече от 10 процента хероин . Към него често са добавени други , по-достъпни наркотици (фенобарбитал, диазепам и пр.), които да го направят ако не по-приятен, поне по-силен. Освен това уличният хероин е пълен с всевъзможни инертни вещества (от пудра захар до талк, прах за пране и даже гипс), които го правят изключително разрушителен за вените на наркоманите.
Кодеинът представлява метилно производно на морфина (метилморфин). Използва се в медицината най-вече против кашлица . Наркоманите, които се ограничават само с кодеин, са малко (обикновено го комбинират с глутетимид); най-често те го използват, за да подтиснат симптомите на абстиненцията , когато нямат нещо по-силно. При венозна инжекция кодеинът силно възпалява вените, затова се взема като таблетки.
Лидолът (меперидин) е първия известен синтетичен опиат. Използва се в медицината като болкоуспокояващо, най-вече под формата на ампули. Появява се и на черния пазар. МРРР (обърнат лидол) е синтетичен опиат , който по ефекти е почти неразличим от хероина. Лесно се получава в нелегалните лаборатории , но не е особено чист. По тази причина производителите на МРРР го продават като хероин, без да се впускат в излишни подробности.
Фентанилът е много мощен синтетичен опиоид. Използва се в медицината за лечение на силна или хронична болка, най- вече при ракови заболявания, както и при анестезия с други лекарства. Съществува под формата на ампули, назален спрей , кожни пластири и таблетки. По-мощен е от хероина приблизително 100 пъти, а от морфина около 50-60 пъти. Поради ниската си цена на производство фентанилът намира място на пазара на наркотици. Смесен с други психоактивни вещества като хероин, кокаин, метамфетамини се използва за развлечение. Употребата на фентанил води до висок риск от предозиране, дори и при минимални количества. Ефектите са както при всички опиати , но с много по-бързо изява.
Метадонът е синтетичен опиат с продължително действие (около 24 часа). У нас той е познат като средство , използвано в поддържащата терапия, но отдавна вече се намира и на черния пазар. От метадоновите производни заслужава да се спомене диконалът (дипипанон) – своеобразен шампион сред опиатите, който е способен да създаде практически неизлечима зависимост само след една-две инжекции. Всички опиати имат сходни ефекти, като разликата е само в продължителността на действие и в необходимата доза. За наркоманите те са в значителна степен взаимозаменяеми, но хероинът все още е най-често използван.
Ефекти
Всички опиати имат сходни ефекти, като разликата е само в продължителността на действие и в необходимата доза. За наркоманите те са в значителна степен взаимозаменяеми, но хероинът все още е най-често използван.
В малки дози всички опиати предизвикват аналгезия (притъпяване на чувството за болка), без да влияят съществено на настроението и работоспособността. Именно този им ефект ги прави незаменими в медицината. В по-големи дози те предизвикват специфична опиатна еуфория, т. е. чувство за благополучие , съпроводено с приятни вълни, които се разливат по тялото. Хероинът подтиска всички потребности на нормалния организъм – за храна, секс и пр.
При пушене и най-вече при венозна инжекция в първия момент се получава кик – остро и краткотрайно чувство на блаженство , което повечето наркомани описват като подобно на оргазъм. След кика ефектите отслабват и постепенно преминават в дрямка. Най-очевидният страничен ефект на опиатите е свиването на зениците (лидолът е изключение). Те подтискат дишането и причиняват запек. Опиатите разстройват месечният цикъл на жените, който може даже да изчезне напълно. При първите няколко експеримента с опиати се получава гадене и повръщане, но за нещастие тези проблеми отзвучават бързо.
Рискове
Много наркомани умират от т. нар. свръхдоза. Причина за смъртта в тези случаи е не толкова прекомерната доза хероин или друг опиат, колкото наличието на редица други фактори – боклуците в уличния хероин, съчетаването на опиати с алкохол или други депресанти (диазепам, глутетимид и пр.), а също така загубата на толерантност, с която наркоманите не винаги се съобразяват. Смъртта обикновено настъпва в резултат на спиране на дишането; зениците са силно свити, а лигавиците придобиват синкав оттенък . Смъртта може да бъде причинена и от повръщане; опиатите подтискат рефлексите за кашляне и преглъщане и наркоманът, поел по-голяма доза, губи съзнание и вдишва в белия си дроб собствената си повръщня.
Повечето опиатни наркомани умират обаче не толкова от свръхдозите , колкото от специфичния стил на живот, в който ги вкарва тяхната дрога – липса на хигиена и интерес към собственото здраве. Венозните инжекции с абсолютна неизбежност вкарват директно в организма почти всички известни на науката инфекции, сред които най опасни са HIV, хепатит В и С.
При подължителната употреба на опиати се развива силно изразена психическа и физическа зависимост , която при спиране на веществото води до тежка абстинентна симптоматика. Необходими са по високи дози за постигане на ефекта на “ надрусване” , което носи висок риск от предозиране. Настъпват когнитвни нарушения свързани с паметта, концентрацията, мисленето , ориентацията.
Зависимост и абстиненция
Опиатите предизвикват много силна зависимост. Силното психическо влечение може да възникне още след първите няколко дози. Неизбежно обаче се развива толерантност, т. е. първоначалните дози стават недостатъчни и е необходимо постепенно да се повишават. Така се достига до най-ефективния, но и най-опасен начин на приемане на дрогата –венозно .Нарастването на толерантността е сигурен признак на настъпилата физическа зависимост. При прекратяване на приемането настъпват специфичните симптоми на опиатният абстинентен синдром. В леките случаи той започва с нервност , изпотяване, гадене, безсъние, настръхване на кожата (откъдето идва израза студена пуйка), болки в цялото тяло, повишено кръвно налягане и пулс, и ускорено дишане. В сериозните случаи тези симптоми се засилват до непоносимост , като към тях се добавят повръщане, диария, мускулни спазми, спонтанна еякулация и пр. Абстинентният наркоман е обсебен от мисълта за нова доза, тъй като знае, че тя ще прекрати страданията му почти мигновено. Хероиновият абстинентен синдром се засилва в първите 2 дни и постепенно отзвучава след седмица-две.
По всичко изглежда, че основен фактор за развитието на опиатната зависимост е психическото влечение. Истината е, че ефектите на опиатите са приятни за много хора – ако не от първия път, то от втория или третия. Стремежът към повторение на изпитаното удоволствие тласка начинаещия потребител към нова доза. Същият стремеж твърде често води до това, че наркоманът, който е преодолял своята физическа зависимост, отново посяга към хероина. Друг изключително важен фактор за честите рецидиви е откъсването на наркоманите от нормалната социална среда, тъй като сериозно зависимият от опиати постепенно започва да общува само със себеподобни. Причина за това са не опиатите сами по себе си, а фактът, че обществото гледа на опиатно зависимите като на престъпници – отношение, формирано от сензационната преса и кресливата пропаганда на неграмотни доброжелатели. Без преувеличение може да се каже, че негативните обществени нагласи са една от основните пречки за ресоциализацията на опиатните наркомани и, в крайна сметка, за тяхното успешно лечение.
Съществува един банален факт, доказан от опита на милиони хора по света – опиатите предизвикват зависимост, която ги поставя в изключително положение сред всички легални и забранени дроги: опиатната абстиненция съперничи по драматизъм само с алкохолната; влечението към тях възниква така бързо, както към кокаина; и е упорито както това към никотина.