Зависимости

ІІ. ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИ

ЗАВИСИМОСТ КЪМ НАРКОТИЦИ (ОПИАТИ, КАНАБИС, КОКАИН, АМФЕТАМИНИ И КОМБИНИРАНЕ МЕЖДУ ТЯХ)

Наркоманията представлява патогенна потребност от системно приемане на определени вещества (естествени или синтетични) при наличност на повишена толерантност ( необходимост от непрекъснато увеличаване на дозата ) и настъпване на абстинентни явления при прекъсването на приемането им.

Наркоманията е един от най-сериозните проблеми, нашето общество . Много млади хора попадат в ситуация на зависимост и положението им става толкова тежко, че те не могат да контролират своето поведение. Зависимият е болен човек, който страда от сериозна криза на ценностите.

Наркоманията е болест, която включва зависимост към вещества, засягащи централната нервна система и мозъчни функции, което води до промени в поведението, възприятието, мненията и емоциите.

Зависимостта, причинена от наркотиците може да бъде два вида:

  • Физическа зависимост: Тялото протестира поради спирането на наркотика и възникват симптоми на абстиненция. Друг физически аспект на зависимостта от наркотици е толерансът. Това означава, че употребяващият има нужда от повишаване на количествата приемано вещество, за да получи същия ефект.
  • Психична зависимост: Означава, че употребяващият има идеята, че не може да функционира повече без употребата на наркотика. Психологическата зависимост идва повече от употребяващия, отколкото от самото вещество.

    Лицето зависимо от наркотици губи понятие за морал и в един момент от прогресирането на зависимостта му не би се спряло пред нищо за да си набави нужната ежедневна доза, до която в повечето случаи се прибягва по няколко пъти на ден. Лъжата, кражбата, проституция и дори убийство стават част от живота на зависимота лице. Наркотикът става център на живота на зависимия, което засяга всички аспекти: работа, семейни и междуличностни отношения.

ОПИАТИ

Под това название са известни стотици природни и синтетични наркотични вещества, които имат ефекти, близки до тези на опиума, или по-точно, на неговия основен активен компонент – морфина. Опиатите представляват изкуствени аналози на ендорфините (естествените молекули на щастието в мозъка); по тази причина те предизвикват бърза и силна зависимост. Употребата на думата ”опиати” като синоним на “наркотици въобще” е неправилна и подвеждаща.

Морфинът се съдържа в опиума и в маковата слама. Опиумът може да се пуши или поглъща , а от маковата слама се прави “чай”. За целите на медицината морфинът се извлича от мака.

Хероинът (диацетат на морфина, диаморфин) е полусинтетично производно, което се получава лесно от морфин и оцетен анхидрид. Още през миналия век хероинът бил предложен за медицинска употреба . Днес огромната част от хероина се произвежда, продава и консумира нелегално. Уличният хероин е твърде нечист и рядко съдържа повече от 10 процента хероин . Към него често са добавени други , по-достъпни наркотици (фенобарбитал, диазепам и пр.), които да го направят ако не по-приятен, поне по-силен. Освен това уличният хероин е пълен с всевъзможни инертни вещества (от пудра захар до талк, прах за пране и даже гипс), които го правят изключително разрушителен за вените на наркоманите.

Кодеинът представлява метилно производно на морфина (метилморфин). Използва се в медицината най-вече против кашлица . Наркоманите, които се ограничават само с кодеин, са малко (обикновено го комбинират с глутетимид); най-често те го използват, за да подтиснат симптомите на абстиненцията , когато нямат нещо по-силно. При венозна инжекция кодеинът силно възпалява вените, затова се взема като таблетки.

Лидолът (меперидин) е първия известен синтетичен опиат. Използва се в медицината като болкоуспокояващо, най-вече под формата на ампули. Появява се и на черния пазар. МРРР (обърнат лидол) е синтетичен опиат , който по ефекти е почти неразличим от хероина. Лесно се получава в нелегалните лаборатории , но не е особено чист. По тази причина производителите на МРРР го продават като хероин, без да се впускат в излишни подробности.

Фентанилът е мощен аналгетик (около 20 пъти по-силен от хероина), който намира медицинско приложение, но се появява и на черния пазар - както откраднат от болниците, така и получен нелегално. Още по-известни са някои негови производни (метилфентанил, карфентанил), които са 1 000 - 2 000 пъти по силни от хероина. Продават се като синтетичен хероин, но най-често се представят за особено чист китайски хероин (китайски бял, китайский белок, china white).

Метадонът е синтетичен опиат с продължително действие (около 24 часа). У нас той е познат като средство , използвано в поддържащата терапия, но отдавна вече се намира и на черния пазар. От метадоновите производни заслужава да се спомене диконалът (дипипанон) - своеобразен шампион сред опиатите, който е способен да създаде практически неизлечима зависимост само след една-две инжекции. Всички опиати имат сходни ефекти, като разликата е само в продължителността на действие и в необходимата доза. За наркоманите те са в значителна степен взаимозаменяеми, но хероинът все още е най-често използван.

Всички опиати имат сходни ефекти, като разликата е само в продължителността на действие и в необходимата доза. За наркоманите те са в значителна степен взаимозаменяеми, но хероинът все още е най-често използван.

В малки дози всички опиати предизвикват аналгезия (притъпяване на чувството за болка), без да влияят съществено на настроението и работоспособността. Именно този им ефект ги прави незаменими в медицината. В по-големи дози те предизвикват специфична опиатна еуфория, т. е. чувство за благополучие , съпроводено с приятни вълни, които се разливат по тялото. Хероинът подтиска всички потребности на нормалния организъм - за храна, секс и пр. При пушене и най-вече при венозна инжекция в първия момент се получава кик - остро и краткотрайно чувство на блаженство , което повечето наркомани описват като подобно на оргазъм. След кика ефектите отслабват и постепенно преминават в дрямка. Най-очевидният страничен ефект на опиатите е свиването на зениците (лидолът е изключение). Те подтискат дишането и причиняват запек. Опиатите разстройват месечният цикъл на жените, който може даже да изчезне напълно. При първите няколко експеримента с опиати се получава гадене и повръщане, но за нещастие тези проблеми отзвучават бързо.

Много наркомани умират от т. нар. свръхдоза. Причина за смъртта в тези случаи е не толкова прекомерната доза хероин или друг опиат, колкото наличието на редица други фактори - боклуците в уличния хероин, съчетаването на опиати с алкохол или други депресанти (диазепам, глутетимид и пр.), а също така загубата на толерантност, с която наркоманите не винаги се съобразяват. Смъртта обикновено настъпва в резултат на спиране на дишането; зениците са силно свити, а лигавиците придобиват синкав оттенък . Смъртта може да бъде причинена и от повръщане; опиатите подтискат рефлексите за кашляне и преглъщане и наркоманът, поел по-голяма доза, губи съзнание и вдишва в белия си дроб собствената си повръщня.

Повечето опиатни наркомани умират обаче не толкова от свръхдозите , колкото от специфичния стил на живот, в който ги вкарва тяхната дрога - липса на хигиена и интерес към собственото здраве. Венозните инжекции с абсолютна неизбежност вкарват директно в организма почти всички известни на науката инфекции, сред които най опасни са HIV, хепатит В и С.

Опиатите предизвикват много силна зависимост. Силното психическо влечение може да възникне още след първите няколко дози. Неизбежно обаче се развива толерантност, т. е. първоначалните дози стават недостатъчни и е необходимо постепенно да се повишават. Така се достига до най-ефективния, но и най-опасен начин на приемане на дрогата –венозно .Нарастването на толерантността е сигурен признак на настъпилата физическа зависимост. При прекратяване на приемането настъпват специфичните симптоми на опиатният абстинентен синдром. В леките случаи той започва с нервност , изпотяване, гадене, безсъние, настръхване на кожата (откъдето идва израза студена пуйка), болки в цялото тяло, повишено кръвно налягане и пулс, и ускорено дишане. В сериозните случаи тези симптоми се засилват до непоносимост , като към тях се добавят повръщане, диария, мускулни спазми, спонтанна еякулация и пр. Абстинентният наркоман е обсебен от мисълта за нова доза, тъй като знае, че тя ще прекрати страданията му почти мигновено. Хероиновият абстинентен синдром се засилва в първите 2 дни и постепенно отзвучава след седмица-две.

По всичко изглежда, че основен фактор за развитието на опиатната зависимост е психическото влечение. Истината е, че ефектите на опиатите са приятни за много хора - ако не от първия път, то от втория или третия. Стремежът към повторение на изпитаното удоволствие тласка начинаещия потребител към нова доза. Същият стремеж твърде често води до това, че наркоманът, който е преодолял своята физическа зависимост, отново посяга към хероина. Друг изключително важен фактор за честите рецидиви е откъсването на наркоманите от нормалната социална среда, тъй като сериозно зависимият от опиати постепенно започва да общува само със себеподобни. Причина за това са не опиатите сами по себе си, а фактът, че обществото гледа на опиатно зависимите като на престъпници – отношение, формирано от сензационната преса и кресливата пропаганда на неграмотни доброжелатели. Без преувеличение може да се каже, че негативните обществени нагласи са една от основните пречки за ресоциализацията на опиатните наркомани и, в крайна сметка, за тяхното успешно лечение.

Съществува един банален факт, доказан от опита на милиони хора по света - опиатите предизвикват зависимост, която ги поставя в изключително положение сред всички легални и забранени дроги: опиатната абстиненция съперничи по драматизъм само с алкохолната; влечението към тях възниква така бързо, както към кокаина; и е упорито както това към никотина.

КОКАИН

Кокаинът е стимулант с голям потенциал за зависимост. Той е един от най-старите известни наркотици. Чистият кокаин е извлечен от листата на храста Еrythroxylon coca, който расте основно в Перу, Колумбия и Боливия. През ранните години на миналия век кокаинът е главният стимулант, който се използва в елексири и тоници за лечение на болести от най-различно естество. Кокаинът представлява фин бял прах. Често в уличния кокаин могат да се наблюдават и различни примеси.

Кокаинът има две химически форми – хидрохлоридна сол и “свободна база” (freebase). Хидрохлоридната сол на кокаина е прахообразна и основните начини на приемане са смъркане, венозно инжектиране, пушене, втриване в мукозни тъкани, напр. венците. Класическият, и най-разспространен начин на приемане си остава смъркането. Крек е уличното име на “свободната база” (freebase) на кокаина, която е преработена форма на прахообразния кокаин хидрохлорид в субстанция, която може да се пуши. Името идва от звука, който се чува при пушенето на крека. Ефектът от пушенето се появява моментално и е много кратък – по-малко от 10 секунди . Наблюдава се комбинирана употреба на кокаин или крек с хероин – “speedball” . Едновременното приемане на кокаин и алкохол води до получаването на съединението кокаетилен , който има по-дълго време на действие в мозъка и е по-токсичен от двете вещества поотделно. Рискът от внезапна смърт при тази комбинация е повишен многократно.

Физиологични ефекти - включват разширение на зениците, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане , на телесната температура, апетита е намален. Съществува опасност от хипертонична криза, мозъчен кръвоизлив, епилептични гърчове, остра бъбречна недостатъчност. 

Психични ефекти - Ефекта при смъркане е със сравнително бавно начало и продължава 15 – 30 минути, докато при пушенето започва по-бързо и продължава 5 - 10 минути. При приемането на кокаин, употребяващия се чувства еуфоричен, енергичен, разговорлив, контактен, в добро настроение. Повишена е чувствителността към зрителни, звукови и тактилни дразнители. Временно се намалява нуждата от храна и сън.

Последици при продължителна употреба

Физиологични последици –  Някои от най-честите усложнения са: нарушения в сърдечния ритъм, болки в сърдечната област и инфаркти; респираторни проблеми като болки в гръдната област и затруднения в дишането; неврологични проблеми като инсулти, припадъци и главоболие; гастроинтестинални проблеми като стомашни болки и гадене. Редовното смъркане може да доведе до загуба на обоняние , кървене от носа, затруднения в гълтането, възпаление на носната преграда с последваща перфорация.

Психични последици - употребата на кокаин, води до състояние на повишаваща се раздразнителност, избухливост, подозрителност, безпокойство и параноя. Като последствие от това може да се развие пълната клинична картина на параноидна психоза (кокаинова психоза), при която индивидът губи връзка с действителността и получава слухови халюцинации. Наблюдава се склонност към насилие и агресия.

 Употребяващите кокаин бързо губят възможността да контролират приемането му и се развива синдром на зависимост.

Абстиненция настъпва след внезапно спиране при хронична употреба. Клиничните прояви настъпват от 1 до 5 дни след прекратяването на приема. Симптомите са сравнително дискретни, като се наблюдават нарушения в съня, раздразнителност, депресивни прояви и безразличие.

Приемането на свръхдоза кокаин води до разширение на зениците, ускорение на пулса, повишаване на кръвното налягане, задръжка на урина, мускулни спазми, кожни обриви. Повишеното кръвно налягане при високи дози или при използването на крек може да доведе до мозъчен инсулт. В психичен план доминира налудността: субектът описва слухово “звънене” и изпитва чувство, че под кожата му пълзят насекоми. Смърт може да настъпи от сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност.

АМФЕТАМИНИ, ЕКСТАЗИ

Амфетамините са психо-стимулиращи синтетични вещества, предназначени за медицински цели. Много употребявани през Втората световна война, по време на войната във Виетнам и от хипитата. В първите години на използване са предписвани при депресивни състояния и като средство за отслабване.Получават се изцяло синтетично. Към тях спадат: бензедрин, фентамин, векамин. Често употребявани амфетаминови производни са: метиламфетанин, метедрин, первитин. Същите са познати под различна форма: таблетки и инжекционно. Предизвикват еуфория, възбуда с усещане за енергичност, повишен тонус, повишено настроение, супер активност, маскиране на умората, повишена работоспособност.

Преките физиологични и психични ефекти са: сухота в устата, разширени зеници, повишено кръвно налягане, ускорен пулс, повишена температура, учестено дишане, прилив на енергия. Продължителната употреба води до увреждане на мозъчните клетки,параноидно състояние, безпокойство, тревожност; психични симптоми, които могат да прераснат в агресия; повишено кръвно налягане; кожни обриви и инфекции.

Последици са бързо развиване на толерантност и покачване на дозата, апатия, безсъние, депресия, дезориентация, тревжност, загуба на апетит, конвулсии, понякога смърт. Развива се силна психична зависимост.

Екстази - психо-стимулант от рода на амфетамините. Първоначално е било разработен като средство за потискане на апетита. През 1985 г. е обявено за незаконно вещество. Този наркотик е много разпространен под формата на разноцветни таблетки с различни миниатюрни рисунки върху тях. Поражда желание за скачане и неудържимо движение, за спокойствие и щастие, ето защо е употребяван в дискотеки, купони и партита. Употребата на таблетките в комбинация с алкохол може да завърши с кома и смърт. Независимо от начина на приемане, ефектът е много силен и настъпва изключително бързо - около 20 мин. Води до: ускорен пулс, гадене, загуба на апетит; повишена активност на нервната система; повишено кръвно налягане и температура; загуба на чувството за умора. Води до бързо привикване, сърдечни и мозъчни смущения, преумора, дисбаланс на целия организъм, отслабване, обилно изпотяване и дехидратация на организма, остри психози и трайни промени в психиката. Продължителната му употреба води до психични затруднения - объркване, депресия, нарушения на съня, понякога параноидни изживявания; напрежение в мускулите, гадене, замъглени образи, треска, изпотяване, конвулсии.

КАНАБИС

Най-разпространеното наркотично вещество в света е марихуаната. Това е реален проблем на всяка страна.В класацията по причиняване на вреди, биологични и социални, относно наркотиците, марихуаната стои на дъното. Причинява ли значителни вреди тя, така наречената "лека дрога". Ако въобще дрогата би трябвало да се квалифицира, като лека и тежка. Вредна ли е тревата? Причинява ли зависимост? Ще стана и наркоман ако от време на време пуша трева? Това са въпросите, които най-често се задават по отношение на марихуаната. Марихуаната е наркотик, и като всеки наркотик доставя известно количество приятни усещания. Тук е мястото да се каже, че има и изключения. Става въпрос за хора, които са пробвали и това не им е харесало и до тук са били с пробването на наркотици. Но тава са много редки случаи. Именно поради това, че тревата предизвиква реакции в мозъка на човек и той след употребата й усеща приятни чувства, мнозина младежи не намират нищо лоша в това да пушат от време на време. Измамата тук е изкусно замаскирана от "безобидното удоволствие". Зависимостта при тази вид наркотик не идва така бързо и болезнено, както при хероина и кокаина и това води до фаталната заблуда, че няма нищо лошо да се пуши от време на време. Зависимостта при марихуаната настъпва по-бавно, но сигурно и не е лишена от физическа абстиненция, както се твърдеше до скоро и както някои продължават да твърдят. След откриването на "канабиноидните" рецептори В1 и В2, стана ясно, че тревата предизвиква също физическа зависимост.

За да се приеме, че едно вещество води до физическа зависимост е нужна и доказателства за това, че то е способно да въздейства по точно определен начин на определени рецептори, намиращи се в мезолимбичната система на главния мозък, онова място, което се нарича още "зона на удоволствия и подкрепа". През 1991 година е открит СВ1 – канабиноидниярецептор, а през 1993 година е открит и втория рецептор СВ2. Тези рецептори са в базалния ганглии и в молекулярния слой на малкия мозък ,а освен тава са намерени и в пирамидалната клетъчна структура на хипукампуса и в някои слоеве на мозъчното кора. Разпръснати рецептори са открити и в мозъчния ствол и в мазолестото тяло. Изследвани са промените, които настъпват при тези рецептори при повтаряща се употреба на канабиноиди-марихуана. Те дават неоспорими доказателства за развиването на толеранс - физическа зависимост, в резултат на която има физически абстинентни синдроми. Това се обяснява с клетъчните промени, които настъпват в рецепторите. Оказва се, че и при марихуаната, както при хероина има физическа зависимост. Но физическата зависимост не е толкава страшна в сравнение с психическата, която е причината за рецидиви след ремисия. При 99% от зависимите, които са в ремисия(спряли) причината да започнат отново е на психическа ниво. Затова може да се твърди, че психическата зависимост е много по опасно и завладяваща от физическата. А при марихуаната именно психическата зависимост е най-силно изразена. Тя не се усеща в началото и точно това е проблемът, защото тя се забелязва едва, когато е вече оформена и е много трудно да бъде овладяна. Тя става начин на живот. Пушенето на трева става задължително, за да може зависимият човек да се чувства добре. В противен случай настъпва депресия, параноя, страх от всичко и навсякъде, неспокойство и силно разконцентрация. Демотивация, апатия, липса на апетит, липса на интереси, липса на комуникации с други хора са симптомите, в които се изразява психичната абстиненция. Тя става ключът към всяко удоволствие. Настъпва момент, в който без трева не може да се предизвика приятно усещане. Удоволствията доставяни по естествен начин губят своята ефективност. В марихуаната се съдържат огромен брой вещества. Веществото тетрахидроканабинол (ТХК), е със силно въздействие върху психиката

Днес след специална обработка и селекция марихуаната съдържа 10 пъти повече ТХК от времето на седемдесетте години Алкохолът, като водоразтворим напуска тялото след около час, а ТХК, като мастно разтворим се задържа около месец в мастните тъкани, мозък, бели дробове, полови органи.

ЗАВИСИМОСТ  КЪМ АЛКОХОЛ

Алкохолизмът е хронично заболяване, което се характеризира със загуба на контрол върху употребата на алкохола. Развива се бавно, постепенно, постоянно прогресира като дълго време пациента и неговата среда не го забелязват.

В България най-разпространеното легално психоактивно вещество е алкохолът (етилов алкохол, етанол). Той е активната съставка в множество алкохолни напитки – бира и вино, спиртни напитки с концентриран алкохол, също така и в смесени напитки (например коктейли). Продажбата на алкохолни напитки на хора под 18 годишна възраст в България е забранена (Закон за здравето, чл.54).  

Всекидневната консумация повишава възможността от създаване на толеранс и възникване на зависимост.

За едно стандартно питие (според СЗО) се смята това, което съдържа около 13 грама чист алкохол или:

  • 330 мл. бира с обемно съдържание на алкохол 5% 
  • 140 мл. вино с обемно съдържание на алкохол 12%
  • 70 мл. ликьор с обемно съдържание на алкохол 25%
  • 40 мл. концентрат (уиски, джин, водка, ром) с обемно съдържание на алкохол 40%

Умерената консумация не означава, че е безопасна, а че рисковете от възникване на зависимост и различни заболявания са по-малки.

Алкохолът (етилов алкохол, етанол) е вещество, което действа като депресант на централната нервна система. Това означава, че забавя реакциите и функциите на тялото и притъпява усещанията. Алкохолът е психоактивно вещество, чиято употреба се смята за по-приемлива от обществото в сравнение с употребата на други наркотици. В същото време заради своите ефекти и рискове алкохолът не е нито по-безопасно, нито „по-слабо” вещество.  

За разлика от повечето други психоактивни вещества, алкохолът има хранителна стойност и доставя на организма калории. Един грам алкохол доставя седем калории, почти двойно повече от калориите, които доставя един грам въглехидрат. Около половин литър бира може да достави на организма калориите, които се съдържат в шест филии хляб.

Освен етиловият алкохол съществува и друг вид – метилов алкохол (метанол, дървесен спирт), който се произвежда от дървесина. Той се използва за различни цели – като антифриз, гориво, разтворител, в промишлеността и др. Понякога в домашно приготвените спиртни напитки се съдържа метанол в количество над максимално допустимото, което ги прави опасни. Някои алкохолно зависими купуват и употребяват метилов алкохол, тъй като е евтин. Метиловият спирт е отровен и може да причини слепота, кома и смърт.

През последните години се увеличава производството на нови алкохолни напитки, предназначени за млади хора. Това обикновено са бира и сайдер с по-високо съдържание на алкохол, както и газирани напитки, които нямат вкус на алкохол (а например на плодове), но са с високо алкохолно съдържание.

Много хора пият алкохол, защото му се наслаждават и харесват вкуса му. Други пият, за да се освободят от натрупания стрес от ежедневието или за да се справят с различни негативни емоции. Много хора пият, просто защото искат да бъдат като другите. Консумацията на алкохол в големи количества може да е и част от поведението в група. Например, ученици и студенти, които се напиват в някои групови ситуации или млади хора, отишли на почивка с приятели. Употребата на големи количества алкохол е и част от нощния живот на много хора.

Алкохолът остава в кръвта, докато не бъде разграден (елиминиран) напълно от черния дроб. При здрав човек едно стандартно питие (13 грама чист алкохол) се разгражда за около 1 час. Но има фактори, които могат да повлияят на тази скорост. Тя може да бъде по-висока, ако концентрацията на алкохол в кръвта е много висока. При алкохолиците скоростта на елиминиране също може да бъде значително по-висока, но само при положение, че черният дроб не е вече увреден. Друг фактор е възрастта – с нейното напредване разграждането на алкохола се забавя.

Ефектите на алкохола не са едни и същи при всички хора. Разлика има например при хората с различна телесна маса, от която зависи и количеството на телесните течности. При хората с по-малка телесна маса и по-малко количество телесни течности концентрацията на алкохол в кръвта се увеличава по-бързо, а оттам и ефектите му се усещат по-бързо. По тази причина на повечето жени им е необходимо по-малко количество, за да усетят въздействието му, отколкото на мъжете, които обикновено са с по-голяма телесна маса и по-голямо количество телесни течности.

Алкохолът е психоактивно вещество, което предизвиква развитието на толеранс, като и на силна психическа и физическа зависимост. Повишаването на толеранса (бързо привикване на организма към все по-високи дози алкохол с цел постигането на един и същ ефект) е един от симптомите за развитието на зависимост.

Между физическата и психическата зависимост съществува разлика. При наличието на физическа зависимост се появява абстинентен синдром. Това означава, че тялото протестира при спиране на употребата на алкохол и се проявяват симптоми като треперене, потене, тревожност, безсъние и в някои случаи делириум. Делириумът е състояние, което застрашава живота и изисква спешна медицинска помощ.

Психическата зависимост се проявява чрез почти непреодолима нужда от употреба на алкохол и невъзможност употребяващият да се почувства добре без да е пил. При някои хора абстинентните симптоми почти липсват или са слабо изразени, но въпреки това зависимостта е налице.

Срокът за развитието на зависимост е различен при различните хора. Но всички, които имат дълга употреба и пият големи или увеличаващи се количества алкохол, се намират в рисковата зона.

Въпреки че повечето употребяващи са добре запознати с рисковете от употребата на алкохол, те смятат, че за тях те не важат. Също така, един от симптомите на алкохолна злоупотреба/зависимост е отричането на проблема и отказ да бъдат предприети действия за разрешаването му.

Алкохолът може да бъде много опасен, когато е употребен в комбинация с други психоактивни вещества или лекарства, които действат като депресанти на централната нервна система. Такива вещества са хероинът, метадонът и други опиати, както и барбитуратите и транквилантите (например лекарства от групата на бензодиазепините). Други лекарства, които са рискови при едновременна употреба с алкохол са антидепресантите, антихистамините и различни видове обезболяващи. Не по-малки са рисковете и при комбинирането на стимуланти с алкохол (например амфетамини, кокаин, екстази, метамфетамини).

 

Злоупотребата с алкохол причинява и много чисто физически увреждания и заболявания, някои от които са:

  • Увреждане на мозъка, водещо до синдрома на Корсаков (алкохолна деменция)
  • Преждевременно състаряване на кожата на лицето
  • Рак на гърлото или на устната кухина
  • Отслабване на имунната система (намаляване на съпротивителните сили на организма срещу инфекции), повишен риск от пневмония
  • Отслабване на сърдечния мускул, което може да доведе до инфаркт
  • Високо кръвно налягане
  • Анемия и нарушено съсирване на кръвта
  • Рак на гърдата
  • Увреждане на черния дроб – цироза, рак
  • Липса на витамини, водеща до различни заболявания 
  • Кръвоизливи (особено при напреднала цироза)
  • Тежко възпаление на стомаха, язва, рак
  • Полиневропатия (увреждане на нервите на цялата периферна нервна система)
  • Затлъстяване или пък недохранване

Как да разпознаем проблематичната употреба ?

 

При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето . Поради тази причина проблематичната употреба не е лесна за разпознаване . Въпреки това има знаци, по които това може да стане:

  • Употребяващият изпитва силно желание или нужда да пие, намира си най-различни поводи за това (например да се успокои, да заспи, да отпразнува нещо, да си „оправи” настроението)
  • Загуба на контрол върху продължителността на пиенето и изпитото количество (човекът влиза в дълги запои или не може да спре след 1-2 изпити чаши)
  • Поява на абстинентни симптоми при спиране на пиенето (треперене, потене, тревожност, безсъние, делириум)
  • Повишаване на толеранса (употребяващият има нужда от все по-големи количества алкохол за постигането на един и същи ефект)
  • Постепенно отпадане на други начини за забавление и други интереси (употребяващият отделя все повече време за пиене или за възстановяване след пиенето)
  • Употребяващият продължава да пие, въпреки че психичното и/или физическото му здраве е вече увредено (например има чернодробно увреждане или пък страда от депресия в следствие на злоупотребата)

Други знаци, по които може да бъде разпозната проблематичната употреба, са:

  • Ограничаване на личния репортоар от начини на пиене (употребяващият си създава твърди "навици" за това кога и как да пие – например пие точно по един и същи начин, пие всеки ден или всеки уикенд, без да се съобразява с приетите социални норми за умерено пиене)
  • Употребяващият прави опити да спре да пие изобщо или поне през деня, но не успява
  • Често мирише на алкохол, пие тайно, крие алкохол на различни места, прави опити да скрие следите от употребата
  • Семейните отношения се влошават, стават чести скандали, свързани с употребата на алкохол
  • Употребяващият шофира след като е пил, поставя в опасност не само себе си, но и други хора
  • Проблеми в работата и чести отсъствия
  • Проблеми със закона, свързани с употребата на алкохол
  • Категорично отрича, че има проблем, въпреки наличието на множество факти, които сочат, че е така.

ЗАВИСИМОСТ КЪМ МЕДИКАМЕНТИ

Сънотворни и успокояващи медикаменти 

Барбитурати - под това име са известни производните на барбитуровата киселина. Тя е синтезирана през 1864 г. от Адолф фон Байер. През 1882 г. е синтезиран първият барбитурат, наречен барбитал. Барбитуратите стават широко известни през XX век .

Бензодиазепини - първите съединения от този тип са синтезирани преди Втората световна война. Днес те изместват като медикаменти барбитуратите, поради по-ниската си токсичност. Към тях спадат – Diazepam , Rivotril , Xanax , Lexotan , Tranxen, Gerodorm , Zopiclon , Dormicum 

Барбитуратите и бензодиазепините са синтетични лекарствени средства, които се предписват при напрежение, тревожност, страх, безпокойство, безсъние .

Медицинската употреба на тези медикаменти се обуславя от тяхното успокояващо и сънотворно действие. Проблемите с тези вещества идват при злоупотребата с тях , тогава, когато приеманата всекидневна доза надвиши значително терапевтичната, което води до невъзможност за справяне с ежедневието без тяхната употреба и по нататъшно покачване на дозата за постигане на задоволителен ефект. Срещат се като таблетки, капсули, ампули. Всички медикаменти от този тип потискат различни функции на Централната нервна система Физиологични – могат да предизвикат смущение в говора, нарушена координация, нестабилна походка, световъртеж. Психични – намалена концентрация, забавено мислене, променливо настроение. При привикване или парадоксално действие - свръхвъзбуда и безсъние, падане на задръжките; състояния на опиянение с повишена опасност за себе си и околните.

Толерансът при тези вещества настъпва сравнително бързо- за няколко дни, а продължителната употреба на завишени дози причинява силна физическа и психическа зависимост.

Физиологични – Барбитурати – смущение в равновесието и говора; възможни нарушения на функцията на черния дроб и увреждания на костния мозък и кръвта. Бензодиазепини – възможни са смущения във вегитативната регулация (световъртеж, запек и други). Психични – настъпва промяна на личността, характеризираща се с равнодушие и липса на интерес; намалени интелектуални функции и работоспособност. И при двата вида медикаменти се наблюдава физическа и психическа зависимост, но за разлика от бензодиазепините, при барбитуратите тя се формира много по-бързо и е много по-тежка. Барбитурати – абстинентният синдром се изразява в треперене, безпокойство, безсъние, гадене, гърчове, делириум (може да продължи до десет дни и се характеризира с халюцинации, дезориентация, объркване и страх). Абстинентния синдром отзвучава за около две седмици, но още няколко месеца след това се чувства мускулна слабост. Бензодиазепини – абстинентният синдром при продължителна употреба на големи дози прилича на барбитуратния. Той се характеризира с безпокойство, паника, аритмии, високо кръвно налягане, проблеми с паметта и съсредоточаването, чувство за нереалност и повишена чувствителност към светлина и звуци.

При много високи дози може да настъпи сънливост, до кома и смърт . Рискова и опасна е комбинацията с алкохол или други психоактивни вещества. Лечението на лекарствената зависимост задължително трябва да се провежда под лекарски контрол. Често рязкото спиране може да предизвика опасни реакции, включително тревожност, пристъпи на паника, епилептични припадъци и други.

Д-р Валя Георгиева
Индивидуална практика за специализирана психиатрична помощ
гр. София -1612 , ж.к. "Лагера", ул."Каварна" 9

email: georgieva.md@abv.bg
Запишете час на: 0888 673 843